"В очакване на дядо Коледа" - истинска магия за първокласници

Здравейте, приятели!

Миналата година по това време с моите ученици написахме сценарии за коледна пиеса, която по-късно заснехме и изпълнихме пред публика. Решихме да излезем от стандартните песнички и танци, които учениците изпълняват по Коледа и да се потопим в истинската й магия - красива, вълшебна и много забавна.

Макар само първи клас учениците ни са изключително артистични, прозорливи и работиха като истински професионалисти. Не съм броила колко пъти сме репетирали и колко пъти сме променяли репликите, но със сигурност са много. Стигна се до там с идването на училище, във времето оставащо до започването на часовете учениците сами да репетират репликите си, като, ако някой отсъстваше то другите влизаха и в неговата роля. Децата за пореден път ме изумиха, защото се радваха като истински деца, работиха като истински актьори и разбираха хумора като истински възрастни.

Сценарият ми хрумна съвсем спонтанно като повечето от него беше напаснат спрямо характера и личността на децата. Заложих на хумора и забавните моменти в пиесата, които са преплетени с поучителните и образователните.

Работата по пиеската, всички репетиции, писането на сценария, вълнението от заснемането, подбирането на костюмите... всичко това изискваше много големи усилия от страна на учениците и от моя страна, но резултатът определено си струваше, защото удоволствието беше неповторимо!

За учениците (а и за мен) тази пиеска ще остане завинаги един незабравим спомен... А който я забрави винаги може да си я припомни в Youtube ( предимството да си ученик в днешно време). Можете да я видите сега, а сценария ще намерите на края на тази публикация :)

Това е финалната версия на сценария, но видеото беше заснето еднократно и някои от репликите са леко променини от учениците. Ще се радвам, ако дам идея за едно незабравимо празнуване на коледните празници, а колкото до нас... ние вече пишем продължението на историята, като се надяваме тази година да бъдем още по-добри :)

Сашко излиза на сцената и сяда на стола. Държи се за главата и се ядосва :

  Сашко : Ох, кога ли ще дойде Дадо Коледа? Чакам го вече цяла година! Мама ми казва “Бъди послушен и дядо Коледа ще дойде” Е... бях послушен цяла година !
Госпожа Руменова все повтаря – Учи! Учи ! Учи! Е... учих цяла година и  къде е дядо Коледа? Лягай си рано, изяж си закуската, помагай на съучениците си ... добре , направих го, къде е дядо Коледа?

Излиза елфа Тинко подскачайки.

Тинко : Здрасти, Сашко. Чух, че си бил много добър!

Сашко : Ти кой си ?

Тинко : Аз съм елф! Аз съм Тинко! Идвам чак от Северния пояс. Дойдох да си почина, защото цяла година правех играчки за децата като теб.

Сашко : Добре, но аз чакам дадо Коледа, къде е той, кога ще дойде?

Тинко : Зает е, няма да дойде скоро, не можеш ли да изчакаш?

Сашко : Не !!! Искам да дойде сега ! Чакам го цяла година!

Тинко : (вади си телефона) ООоооо, сега пък едно дете от Америка вече не искало кукла, а нови флумастери! Захващам се веднага! (затваря телефона). Явно няма почивка за мен! Защо ли не съм като вас пърклокласниците да имам ваканция? Трябва да тръгвам!

Излизат елените Рудолф и Тропчо

Рудолф : Здравей, Сашко!

Сашо : Кой си ти?

Рудолф : Аз съм елена Рудолф. А това е брат ми Тропчо!

Сашко : Тропчо? Що за име ?

Рудолф : Сега ще разбереш защо се нарича Тропчо!

Тропчо започва да скача

Тропчо : Преди ме наричаха Бобчо, но копитата тропат толкова силно, че нямаше как да не ме прекръстят на Тропчо!

Рудолф : Чухме, че си бил послушен тази година, но също така трябва да си и търпелив!

Тропчо : Запомни! Добрите неща се случват на хората, които умеят да чакат !

Тръват си

Сашо : Елфи, елени, няма да се очудя и ако самата Снежанка дойде, за да прикрие закъснението на Дядо Коледа ...

Излиза Снежанка

Снежанка : Здравей, Сашко! Чух, че си бил добър тази година....

Сашо : Да, бях !

Снежанка : Не се безпокой, дядо Коледа никога не би те забравил ! Има да обиколи още 120 страни, затова се бави!

Сашо : Но как да бъда търпелив? Реших си всички задачи, прочетох си всички книжки...

Снежанка : О, чел си книжки?

Сашко : Да, чел съм!

Снежанка : Ако ми кажеш коя е любимата ти приказка ще доведа героите тук при теб!

Сашко : Любимата ми е Красавицата и звяра!

Снежанка : Eла, Бел!

Бел : Здравей, Сашко !

Сашо : Къде е Звяра?

Бел : Той остана в двореца, за да нахрани птичките! Чел ли си този момент?

Сащо : Да, той е любимият ми !

Бел : А кои други приказки харесваш?

Сашо : Ами...Рапунцел!

Излиза Рапунцел

Сашо : Но къде е косата ти?

Рапунцел : Не помниш ли на края на приказката какво стана? Принцът ми отряза косата, за да не може мама Готел да черпи  повече сили от нея! Моята приятелка от Замръзналото кралство
 обаче никога не би позволила някой да отреже косата й! Би замразила всеки, който реши да я доближи!

Сашо : За Елза ли говориш?

Излиза Елза

Eлза : Да, аз съм Елза! Строя замъци от лед, правя снежни човеци, но сърцето ми е топло и затова много съжалявам, че дядо Коледа се бави и ти толкова се ядосваш, че се налага да го чакаш. Ще повикам моята приятелка Зън Зън, която се надявам да ти помогне! Камбанке, ела тук!

Излиза Зън Зън

Зън Зън : Аз не мога да изпълнявам желания! Аз просто карам дърветата да растат, цветята да цъфтят и птичките да пеят! Но все пак си мисля, че ако докажеш, че си бил отличен първокласник тази година дядо Коледа ще дойде веднага!

Сашо: Добре, но как да ви докажа?

Снежанка : Аз знам един начин! Ще повикаме моите приятели джуджетата, които ще те изпитат ! Елате, джуджета!

Бел, Рапунцел и Зън Зън напускат сцената, излизат  джуджетата

Срамежливко : Аз съм Срамежливко, аз винаги се притеснявам пред хора. Аз ще те изпитам по математика! Колко прави 5 + 3 ?

Сашо : 8

Срамежливко : Браво !

Сърдитко : Аз съм Сърдитко! Сърдя се за щяло и нещяло! Но съм пръв четец на Северния полюс и съм сигурен, че няма да се справиш с въпроса, която ще ти задам! Как се пише мама ?

Сашо : М а м а

Сърдитко : С малка или главна буква ?

Сашо : С малка!

Сърдитко : Защо?

Сашо : Защото мама не е име!

Сърдитко : Добре, признавам си, добър си и по четене!

Сънливко : Аз съм Сънливко! Едва се събудих тази сутрин, чакам набързо тук да мине тази забава и отивам отново в леглото! (прозява се) Аз ще те изпитам по български език. Знаеш, че които са гласнитe звукове?

Сашко : А ъ о у е и

Сънливко : А знаеш ли кои са сонорните съгласни звукове?

Сашко : л м р н й

Сънливко : Браво !

Бърборко : Аз съм Бърборко! Аз не мога да спря да говоря, затова ще те изпитам по роден край и английски език ! В коя страна живееш?

Сашо : България

Бърборко : Коя е столицата й?

Сашко : София!

Бърборко : Браво, но да видим дали ще можеш да ми преброиш до 10, но на английски !

Сашо : one, two, tree, four, five, six, seven, eight, nine, ten

Бърборко : Браво, справи се страхотно !

Джуджетата се прибират, остава само Сашо на сцената!
 

Сашо :  Всъщност, като се замисля... нямаше смисъл да се ядосвам, че дядо Коледа не идва. Може би сега той е при деца, които се нуждаят повече от него, деца, които нямат дом и вечеря. Може би аз трябва да съм този, които прави подаръци на другите.  Колко излишни играчки имам... мога да ги подаря още утре и да зарадвам приятелите си... Не предметите ни пряват щастливи, а преживяванията, като тези, които имах аз днес ! Не трябва да чакам подарък за добрините които съм вършил! Това, че съм направил някого щастлив... това би бил истинския подарък !

Сяда на стола и се замисля, излиза дядо Коледа, като прави знак на публиката да мълчи

Затваря му очите

Дядо Коледа : Хо, хо, хо, познай кой е ?

Сашо : Дядо Коледа?

Дядо Коледа : Сашо, дойдох чак сега, защото ти трябваше да научиш най-важния урок!  Да сме добри и да помагаме на останалите, да се поставяме на мястото на другите и да не ги упрекваме, че не са като нас! Ти разбра, че най-голямото богатство са не подаръците, а това, което носиш в сърцето си!

Сашо : Благодаря ти, дядо Коледа!

Прегръща го

Дядо Коледа : Толкова се уморих от дългия път... дали ще можеш да ми попееш малко?

Сашо : Разбира се! Та аз съм родеееееен певец !

Смях!

Дядо Коледа раздава подаръци под звуците на песента "Първокласник"
Следва продължение...

 Още места, на които да ме намерите:

Facebook - Classroom Of Joy 

Youtube - Adriyana Rumenova

 Beauty Blog - MakeUp Music Me

  Група - Децата на Батановци

Идеята зад "Аз и ти, приятелю, прекрасни"

Здравейте, приятели!

Няколко пъти започвах тази първа публикация... През ума ми минаха стотици неща, свързани с училището, възпитанието, образованието, които искам да ви кажа, но в крайна сметка по темата е говорено толкова много, че няколко мои изречения едва ли биха били полезни и толкова интересни, колкото би ми се искало. Вместо това започвам с едно от най-хубавите неща, които ми се случиха миналата година, по време на работата ми с учениците.

Макар и много кратко "Аз и ти, приятелю прекрасни" беше невероятно изживяване за мен. Още от когато бях 5 - 6 клас установих, че писането ми носи огромно удоволствие. Било то изливането на мислите си на лист хартия или съчиняването на стихотворения за различни поводи ме прави по-пълноценна личност и поддържа бодростта на духа ми. Затова реших, че вместо да пазя всичко написано за собствено удоволствие бих могла да пиша и да споделям с моите ученици и като цяло с хората, които обичам.
Музиката като най-въздействащото за мен изкуство винаги съм я свързвала с абсолютната истина. В музиката няма преструвка, няма лъжа и измама, за нея човек отваря сърцето си напълно, вълнува се най-чисто и неподправено и изживява истински емоции, породени от измислени истории или чувства. Музиката за мен е най-мощния възпитател и най-верния приятел. Знам, че ако накарам моите ученици да почувстват и частица от музиката, такава каквато съм я чувствала аз през годините, то значи съм постигнала много.

Това обаче никак не е лесно в света, в който живеем и младите/малките имат различни представи за красота, добрина и т.н. Свят, в който щастието се крие в новия таблет или телефон, а не в мелодията, която си чул по време на час по музика и е преобърнала целия ти ден. Свят, в който песните, които се изучават в часовете по музика са прекалено "бебешки" за днешните деца, повечето от които дори не носят послание, от което децата така силно се нуждаят. Защото макар и трудно днешните деца могат да бъдат развълнувани, можеш да чуеш "Тази песен ме кара да заплача" или "Тази песен ме кара да се боря"! Това са само част от репликите, с които се сблъсках по време на работата ми по песента "Аз и ти, приятелю прекрасни" и май е крайно време да започна да ви говоря точно за нея!

Пред повече от четири години ми хрумна идеята, че искам моят клас да има песен, която да е само негова и която да носи послание, което аз като учител искам да им предам. Тогава се роди една песен, която всички пееха с голямо удоволствие, но все пак бяха прекалено малки (първа група в детската градна), за да осъзнаят "щом погледнеш в нашите очи, ти ще видиш хиляди мечти - красотата на зората, чистотата на сълзата, цветовете на дъгата" и песента остана в работен вариант. 4 години по-късно същите тези ученици бяха пораснали достатъчно (първи клас), за да могат да ме вдъхновят още по-силно, че да бъда способна да вдъхновя тях обратно. Част от текста на песента се роди по време на час,когато им обяснявах колко важно е да си помагат и че заедно можем повече, заедно сме по-силни. Останалата част измислих веднага щом се прибрах вкъщи, защото бях разбрала  коя е идейната линия, по която трябва да се движа, както и бях открила идеалната мелодия за нашата песен.
Не знам как така се случи, но събрах всичко, което искам да запомнят от мен в текста на песента, а именно :
-да бъдат себе си и никога да не предават същността си

-да вярват, че всичко,което желаят могат да го постигнат, ако се борят упорито за него
- че могат да научат каквото и да е, стига да поискат

- да повярват,че те са тези, което могат да променят света към по-добро, ако са заедно и са приятели
- че всеки един от нас е специален и носи "светлина"
 
Музиката е на песента "Always be my baby" на Марая Кери, като е напасната и леко променена според възможнстите на учениците. Избрах точно нея, защото Марая Кери за мен е най-гениалната певица и текстописец и смятам, че духа на самия текст на "Аз и ти, приятелю прекрасни" е повлиян от нейното творчество, което изучавам/следя повече от 15 години и до голяма степен е допринесло не само за разбиранията ми за света и начина ми на творческо мислене и изразяване. Отделно по чисто "егоистични" причини исках тази песен да е достатъчно вълнуваща не само за учениците, но и за мен!

По изписаните редове сигурно се досещате, че наистина се получи вълнуваща песен. Не само защото оставих част от мен в нея, а и защото  учениците я посрещнаха с отворени обятия! Вместо да се изпълнява само моя клас,както първоначално беше запланувано, реших да участват всички ученици, които желаят. Допълнително някои от по-големите ученици се запознаха с някои факти около създаването на песните на Марая Кери и нея самата, просто защото това е тема, на която обожавам да говоря, но го правя доста рядко.

Така нещо на пръв поглед толкова дребно и незначително се превърна в едно голямо преживяване и начална точка на истинското ми и пълноценно пътешествие като учител, като творец.

"Аз и ти, приятелю, прекрасни"

Ти искаш да бъдеш това, което си
Тогава никой и нищо... не ще може да те промени
Ти искаш да знаеш, жадуваш за света
Тогава само повярвай -  силата е в твойта душа

Запей с мен и дай ръка
Аз виждам носиш светлина
Да, малки сме но ще пораснем и вярата ни не, не ще угасне
Ще променим света, защото силата е в наще сърца
Заедно можем то е ясно аз и ти, приятелю прекрасни …

Ти искаш да бъдеш значим за света
Да се бориш със злото, замъци да строиш с мисълта
Ти искаш да пееш, да чувстваш, да летиш
Тогава повярвай -  ключа за всичко ти го държиш

Запей с мен и дай ръка
Аз виждам носиш светлина
Да, малки сме но ще пораснем и вярата ни не, не ще угасне
Ще променим света, защото силата е в наще сърца
Заедно можем то е ясно аз и ти, приятелю прекрасни …

Когато мислиш, че си сам, загубен в тъмното не се отчайвай, не губи надежда протегни ръка, аз ще те хвана, ако ме няма, протегни я по-силно, там ще съм, обещавам, защото само аз и ти, аз и ти заедно можем да направим нещо истинско, заедно можем да направим от света едно по-добро място ...

Видеото е снимано по време на репетиция и звукът не е много добър, но това е единственото, с което разполагам засега :)

 Още места, на които да ме намерите:
Facebook - Classroom Of Joy 

Youtube - Adriyana Rumenova

Beauty Blog - MakeUp Music Me
Mariah Carey Bulgaria - българската страница, на която съм администратор